Модерните туроператори казват, че не продават туристически продукт или самолетни билети, а едно удоволствие, една мечта. Наистина модерния маркетинг е насочен към тава и затова е изкуство. Зад туристическото филантропство обаче стоят реални икономически интереси. На туристическия пазар конкретната борба се води с гостоприемство и усмивка,но тя не е по-малко жестока от борбата в другите сектори на икономиката. Оцеляването и утвърждаването на туристическите фирми изисква изключителна пресметливост, гъвкавост в пазарното поведение, оптимизиране на разходите и ресурсите за постигане на максимална печалба. Цени на самолетни билети може да се намерят наистина всякакви, и преди човек да си помисли, че тези самолетни билети са с нереални оферти, нека да поговорим за пазарите и начините на продажба. Авиокомпаниите в световен мащаб не са хиляди, но всички те разчитат на туристическите агенции да осигурят пътници и да запълнят всички места в самолетите. И тук идва борбата, конкуренцията и предлагането на самолетни билети на изключително различни цени и под различни условия. И тъй като туризмът все пак е пътуване може да цитираме за случая казано в древността: ”Няма движение без интерес”.

Големи възможности за перспективно развитие на българския туризъм се откриват сега – след присъединяването на страната към европейската общност. Това е предположено от следните фактори:

  • възможност за използване на  структурните фондове и средства на ЕС;
  • установени правила – свободно движение на хората между отделните държави, свободно движение на пари и капитали, закупуване и наемане на жилища в други държави и т.н. На практика Р. България със своите богати ресурси и форми на туризъм, може да се превърне в туристическа държава на Европа и приходите от международен туризъм да дават значителен принос в нейния бюджет и в бюджета на мениджърите и стопаните на туристическите обекти.

Освен икономическо значение обаче, туризмът има функция  и за опазване на световното културно наследство. В този смисъл, изпъква ролята на туризма  като фактор за  съхраняването на редица културно – исторически ценности със световно значение, разположени на територията на страната.

Разбира се, за постигане на растеж са необходими редица действия, в това число и на правителствено ниво.   Това мо­же да се постигне чрез:

  • популяризиране на цялостна информация за обек­тите на туризма в страната;
  • предлагане на целогодишен ка­лендар за  туристически  прояви и свързаната с тях информация: ре­зервации, транспорт, цени, възмож­ности за покупка на сувенири и др.;
  • изработване на  комплексна реклама за българския  туризъм;
  • включване в международен обмен на информация за международни туристически прояви и пр.

Приоритетите в развитие на българския  туризъм следва да бъдат насочени в  следните основни направления:

  • обогатяване продуктовата характеристика в тематичността на туризма;
  • да се разширят рекламните средства за цялостно природно- културните ценности на страната;
  • моделиране на специални пакети за туризма, съобразно теориталното разположение на неговите обекти.

Потребностите в туризма са тясно свързани с мотивите на туриста. Не винаги определящо за туриста са цените на самолетните билети, качеството на полета и класата. По същество това са подбудителни причини, които определят биологичните и социални потребности и заставят хората да ги удовлетворяват, придобивайки туристическия продукт. Съществуват множество класификации на туристическите мотиви при модерния  туризъм, които определят избора на туриста, но най-разпространената от тях е обективно- субективната:

  • Природни мотиви: Природните мотиви са много силни, тъй като удовлетворяват психологични и биологични потребности на населението от урбанизираните области, което търси в туризма отдих, развлечения и смяна на обкръжаващата среда;
  • Културни мотиви: исторически места, археологически паметници, музеи, галерии, народни занаяти и др.
  • Икономически мотиви: всички икономически елементи, които обхващат стойността на живота в туристическите центрове, стойността на пътуванията и др.
  • Психологични мотиви;
  • Екологични мотиви.

Всички тези мотиви са в зависимост от туристическите ресурси. От своя страна, туристическите ресурси осигуряват развитието на определена дестинация и се свързват с:

  • политиката на страната или региона по опазване на ресурсите;
  • възможностите на страната, дестинацията или региона да популяризират ресурсите;
  • възможностите за подобрение или опазване на ресурсите / климат, флора, фауна и други/ чрез интеграцията и съвместните усилия на международната общност.

Туризмът има съществено значение за икономиката на страната. Нещо повече, България се счита за привлекателна, със съществени ресурси за развитието на туризма страна. Освен природните дадености, за развитие на туризма у нас, влияние оказват и следните фактори: нашата страна се утвърди като зона на стабилност в Югоизточна Европа, гарантираща безопасност и комфорт на своите гости. Разликата в цените на услугите, предлагани в България, в сравнение с цените в местата с постоянно живеещи туристи, е твърде благоприятна.

Основните фактори, обуславящи развитието на  българския туризъм са:

  • живописна и разнообразна природа;
  • близост до основните пазари;
  • безопасност;
  • климат, благоприятен за здравето;
  • богатото културно –историческо наследство;
  • съхранени традиции, обичаи и фолклор;
  • гостоприемно население.

Счита се, че в страната има добри условия за развитие на многообразни видове туризъм, като обаче съществуват и големи проблеми при развитието на отделни видове туризъм. Ето защо, изследването на отделните фактори за развитието на туризма са съществена предпоставка за повишаване ролята на туризма  в общото икономическо развитие у нас.