Анализ и оценка на състоянието и възможностите за развитие на туризма в България и в частност в град Варна (SWOT анализ).

SWOT-анализа на България като туристическа дестинация показва следното:

Силни страни:

  • Многообразие на природни и антропогенни ресурси за устойчиво развитие на всички видове и форми туризъм, както традиционни (морски и планински (ски)-туризъм), така и специализирани – здравен (балнео, СПА и уелнес), културен, селски, еко-, ловен, делови, приключенски и др., които могат да се развиват както самостоятелно, така и чрез ефективно комбиниране помежду си;
  • Красива и сравнително чиста околна среда;
  • Подходящ и благоприятен климат и температури;
  • Богато и международно признато културно-историческо наследство с уникални характеристики и голям потенциал за развитие;
  • Благоприятно географско разположение спрямо основните целеви пазари на България;
  • Имидж на сравнително безопасна дестинация;
  • Гостоприемно местно население;
  • Добра национална кухня и качествени вина;
  • Нова или реновирана туристическа база за настаняване;

Слаби страни:

  • Липса на ясно разпознаваем имидж на България като туристическа дестинация;
  • Силна зависимост от морския туризъм и териториална диспропорция в развитието на туризма;
  • Регионална диспропорция на туристическото развитие (валоризация и сезонност на ресурсите);
  • Недостатъчно развита инфраструктура във вътрешността на страната (летища, пътища, обществен транспорт);
  • Липса на туристически представителства на основни целеви пазари за България;
  • Недостатъчно опитен и обучен персонал;
  • Начален стадий на развитие на публично-частни партньорства;
  • Начален стадий на модернизиране, реновиране и реконструкция на преобладаващата част от съществуващите музеи, галерии, атракции и др., свързани с представянето на българското културно и историческо наследство;
  • Слаба координация на държавните институции по отношение на организацията, управлението и продажбата на туристически услуги (продукти);
  • Недостатъчна яснота относно функциите и правомощията на неправителствените туристически организации за повишаване информираността в сектора и за формиране на решения от страна на държавните институции;
  • Недостатъчни икономически стимули за местните и чуждестранните инвеститори в туризма;
  • Недостатъчно използване на информационните технологии в българския туризъм и сериозно изоставане от европейските и световните стандарти по отношение на: on-line резервации; създаване и поддържане на специализираните Интернет страници; on-line комуникации; представяне и промоциране на страната в Интернет пространството;
  • Липса на ефективна национална система за събиране, съхраняване и разпределение на достоверна статистическа и маркетингова информация за българския туризъм.
  • Недостатъчен обхват, качество и надеждност на маркетинговите проучвания и туристическата статистика, както и на оценките на туристическия потенциал като цяло и потенциала на конкретни продукти, оценките на икономическото, социално и екологично въздействие на туризма.
  • Ограничена информация за българското културно и историческо наследство;
  • Относително пренебрегване на вътрешния пазар;
  • Засилваща се тенденция за привличане към традиционните за страната видове (морски и планински (ски)-туризъм) на нископлатежни туристи, без интерес към специализираните видове туризъм и предлаганите допълнителни услуги по време на престоя им в България;
  • Липса на добра координация между туристическите предприятия и ефективен контрол за повишаване на качеството, разнообразието и намиране на специфичността на българските туристически услуги и тяхната конкурентоспособност на пазара;
  • Недостатъчна задълбоченост на рекламните дейности, поради недостатъчно финансиране;
  • Недостатъчно ефективни маркетингови и рекламни кампании за представянето и налагането на България като дестинация, предлагаща разнообразни форми на специализиран качествен и устойчив туризъм.
  • Липса на официално и приемливо за заинтересованите туристическо райониране като основа за маркетинг на дестинациите, туристическото планиране и осъществяване на териториално диференцирана туристическа политика;
  • Честа промяна на нормативните документи, определящи правилата на туристическия бизнес в страната;
  • Недостатъчно планиране на използването на територията в туристическите райони (т.е. прекомерно застрояване, строителство през туристическия сезон и др.);
  • Липса на адекватни устройствени планове и зониране в туристическите райони;
  • Наличие на значителен дял „сива” икономика.

Възможности:

  • Непрекъснато подобряване на бизнес-климата в страната;
  • Развитие на специализирани видове туризъм;
  • Подобряване на квалификацията и уменията на персонала в туризма;
  • Привличане на външни инвеститори в туризма;
  • Подобряване на имиджа на страната във връзка с членството ни в ЕС;
  • Преодоляване на регионалните диспропорции и развитие на туризъм по цялата територия на страната;
  • Подобряване на логистичните дейности и инженерната инфраструктура;
  • Активизиране на професионалните контакти между академичното образование по туризъм (теорията) и туристическата индустрия (практиката);
  • Създаване на продукти на регионалния/местния туризъм;
  • Реализиране на съвместни програми, инициативи и събития за популяризиране на специализираните видове туризъм съвместно с държавните и неправителствените, регионалните и общинските структури;
  • Използване и усвояване на Европейските Структурни Фондове, Европейския Земеделски Фонд за Развитие на Селските Райони и  други донорски източници на финансиране за развитие на туризма;
  • Повишаване ефективността на маркетинговите и промоционните програми и дейности за налагане на имидж на България като дестинация за практикуване на разнообразни форми на висококачествен устойчив туризъм;
  • Развитие на трансграничното сътрудничество;
  • Силна институциална подкрепа и публично-частно партнъорство;
  • Трансфер на добри практики и иновативни технологии от ЕС.
  • Ефективно използване на съвременните технологии за развитие и представяне на туристическите продукти и услуги в страната и привличане на туристически интерес;
  • Активизиране на дейността на ТИЦ в страната ;
  • Създаване на туристически представителства / бюра в чужбина;

Заплахи:

  • Вероятни рецесии и кризисни явления;
  • Развитие на конкурентни дестинации;
  • Липса на инвестиционен интерес от стратегически инвеститори;
  • Непълноценно оползотворяване на природните и антропогенни ресурси;
  • Влошаване параметрите на околната среда;
  • Неприемане на своевременни мерки за прекратяване и преодоляване на последствията от презастрояването на курортните комплекси по Черноморието, балнеоложките и планинските курорти;
  • Нарушаване на принципите на устойчиво развитие – безотговорно използване на природните ресурси, замърсяване на околна среда в туристическите курорти и селища;
  • Отрицателно влияние на форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, болести и терористични атаки;
  • Отрицателно влияние върху имиджа на страната и отблъскване на платежоспособни туристи вследствие на засилващата се тенденция и информация зад граница за преобладаващи посещения на нископлатежни туристи за традиционните видове туризъм;
  • Отрицателно влияние върху имиджа на страната като модерна туристическа дестинация на сериозното изоставане на българския туризъм от новите информационни технологии, използването на Интернет и подобряване на интерактивната среда в туристическата анимация, музейните, екскурзоводските и др. услуги;
  • Задълбочаващите се промени в климата и глобалното затопляне.
  • Неефективни, нецеленасочени или недостатъчни по мащаб маркетингови кампании на страната .

Изводите, които можем да направим от SWOT анализа са:

  • България е все още недостатъчно добре позната като туристическа дестинация на световния туристически пазар. Едностранчивата представа за страната като дестинация за летен морски и зимен ски-туризъм се дължи главно на неефективни като мащаб рекламни кампании, липсата на търговска марка и на национални туристически представителства в основните генериращи пазари;
  • недостатъчната информация, която се предоставя на туристите, некоординираното развитие на туристическите информационни центрове (ТИЦ) и техните ограничени възможности и др.
  • Неконтролираното строителство на туристическите курорти и селища, особено по Черноморието и планините, доведе до нарушения на природната среда – растителни и морски природни ресурси. Липсата на координация при вземането на решения и контрола по този проблем между централните, регионалните и местни държавни власти доведе до сериозни противоречия между икономическите и социалните фактори и опазването на природната среда и културно-историческото наследство;
  • Липсва необходимата социално-икономическа политика и подходящи условия за увеличаване на дела на почиващите българи в туристически обекти по терторията на страната ни;
  • Често съотношението качество-цена е неприемливо;
  • Значителна териториална концентрация. В първите 5 най-развити области (Черноморските области – Варна, Бургас и Добрич, както и София-град и Пловдив) са съсредоточени 80 % от леглата и реализираните нощувки (94 % от реализираните от чужденци нощувки), както и 87 % от приходите от настаняване. Само в първите 5 общини (Варна, Несебър, Балчик, София и Созопол) са съсредоточени 67 % от леглата, 71 % от реализираните нощувки (89 % от реализираните от чужденци нощувки) и 81 % от приходите от настаняване10;
  • Силно изразена сезонност;
  • Някои от специализираните видове туризъм, за чието развитие съществуват редпоставки в страна са недостатъчно експлоатирани, най-често поради липсата на експерти с подходяща професионална квалификация и езикови умения.
  • Съществува ясно противоречие между туристическата (в курортите и

хотелите) и инженерна инфраструктура. Националната, регионална и местна инфраструктура не отговарят на съвременните изисквания на туристите (пътна инфраструктура, летища, водоснабдителна и канализационна система и т.н.);

  • Не се обръща достатъчно внимание на детския, ученическия, студентския и

младежки туризъм, както и на туризма за хора от “трета” възраст (пенсионери);

  • Качеството и разнообразието на предлаганите стоки и услуги от обслужващия персонал все още са под нивото на изискванията и стандартите на европейските държави;
  • България разчита, а и в бъдеще ще продължава да разчита на морския и планинския туризъм. Въпреки богатите си географски, природни и културно- исторически ресурси, все още обаче не са достатъчно развити културния, деловия, селския, балнеоложкия, СПА туризма, природния, религиозния, ловния, спортния,  екстремния и хоби туризма;
  • Недостатъчна координация и взаимодействие между туристическите организации;
  • Липсата на официално и/или общоприето туристическо райониране създава

редица трудности при координацията на дейностите и осъществяването на

партньорство между различните актьори в туристическото развитие на регионално ниво, не на последно място и поради различното им възприятие за същността, предназначението, размерите и конкретния териториален обхват на туристическите райони;

  • България все още не разполага с единна и адекватна база данни за туристическия ресурс на страната. Единната система за туристическа информация по смисъла на Закона за туризма все още не е изградена напълно;
  • Обвързаните с ниската цена фирмена стратегия и съперничество в отрасъла

формират имидж на България като евтина туристическа дестинация. Подобен имидж привлича туристическо търсене от страна на туристи с нисък социален статус, ниски платежни възможности и ниска потребителска култура;

  • Непретенциозното туристическо търсене от страна на хора с ниски платежни възможности налага като приоритет в инвестициите увеличаване на капацитета на туристическата структура за сметка на нейното качество. Заплащането на заетите в туризма се задържа на ниско равнище, което води до „изтичане” на квалифицирани кадри от индустрията.

Тук също така можем да откроим и следните силни и слаби страни на туристическата индустрия на Варненска област.

Основни силни страни са:

  • Природни дадености – екология, “Син флаг”, екоавтомобили, фин пясък; уникално съчетание на море, гора, минерални извори;
  • Утвърдени традиции в хотелиерството;
  • Добре обучен персонал;
  • Инфраструктура, характерна за малък град;
  • Добри транспортни комуникации и близост до големия град;
  • Няма опасност от реституция;
  • Съществува пълен цикъл на обслужване.

Основни слаби страни са:

  • Остаряла материално-техническа база;
  • Влиянието на сезонността върху квалификацията на персонала;
  • Добре обучен персонал
  • Недостатъчни развлечения за деца;
  • Неумела приватизация и раздробяване на собствеността в комплекса;
  • Криминална обстановка.

Можем да направим следния извод, че туристическата индустрия на България притежава множество както силни така и слаби страни, което в условията на криза има своето значение. Слабите страни се обострят с проблематиката, която носят. В този смисъл отрасъла като цяло изпитва и това негативно въздействие на кризата.

А при заплахите наличието на кризисната ситуация излиза на преден план като заплаха.