Обща цел на проекта: Повишаване конкурентоспособността на българския туристически продукт и да подобри пазарните му позиции и ефективността на националния и регионалния маркетинг чрез създаване на предпоставки за повишаване на неговото качество и съблюдаване на принципите на устйчиво развитие. Продължителност на проекта 24 месеца. Краен срок на проекта декември 2011 г.
Крайни бенефициенти:
А/. Заетите в туризма – 170 хил. души. Всички заети в даден обект или предприятие действат в една посока и за постигане на общи цели, което се разбира и оценява от клиентите. Поради пряката ангажираност на персонала в разработването и изпълнението на програмите за повишаване на качеството, заетите са по-мотивирани, по-удовлетворени и лоялни, а това намалява текучеството. Предприятията с висококачествен продукт обикновено са и с добри финансови резултати, което се отразява и върху нивото на заплащане.


Б/. Туристите – получават продукти и услиги с по-високо качство и по-добра възможност за информационен избор. Независимо, че оценката за качеството на потребените продукти и услуги винаги е субективна, наличието на системи които отличават отделни туристически предприятия на основата на покрити критерии за гарантиране на качество на предлагането и/или на изпълнени изисквания, свързани с устойчивост на дейността, ориентират потребителите при избора на услуги, продукти, дестинации. Когато съответния знак се познава и се асоциира с положителен опит, доверието и лоялността се пренасят и към всички продукти със съответния знак.
В/. Местните общности в ареалите, развиващи турисъм –които потенциално (при разпространение на разглежданите схеми за сертифициране) печелят от повишаването на качеството, дебавената стйност на приходите от туризма, както и от регулирането на негативните влияния на туризма.

Проектът ще спомогне:

  • Удовлетвореност от качеството на обслужване
  • Допълнителни нощувки
  • Повишаване на заетостта на настанителната база
  • Повишаване на нетните приходи от международен туризъм

WWF

В три пилотни райони – Западна Стара планина, природните паркове Русенски Лом и Странджа – са проведени демонстрационни и информационни дейности за повишаване на познанията на местните хора и експерти за значимостта на природните богатства и ценността на фермите. Разработени са и специфични мерки за финансово подпомагане.
WWF работи за развитието на устойчив туризъм в пилотните райони. Провеждат се обучения за метсните хора за принципите и практиките на предлагащите туристически услуги и местните институции, отговорни за опазването на природата.
WWF подкрепя местните хора за възстановяване и запазване на производството на традиционни местни продукти. Организацията подпомага определянето на местните продукти и оказва техническа помощ за тяхното представяне и популяризиране сред потребителите.
WWF е един от инициаторите на коалиция ‘Чиста храна- честен поминък’ и участва в разработването на национално законодателство за опазване на малките производотели и съхраняване на традиционните методи на производство. В подкрепа на традиционните фермерски продукти и практики WWF организира Фестивал на храните, които помагат на природата.

Полза за общността

Насърчаване на микро-до средните предприятия и туристическите бизнес стратегии, които наблягат на икономическите и социални ползи за участващите общности, особено за намаляване на бедността, с ясна комуникация на политиките за стопанисване на дестинацията, изискващи поддържането на тези ползи.

Геотуризмът е икономическа полза за местните.

Бизнесът наема местни работници, и използва местните услуги, продукти, запаси. Когато членовете на обществото разберат ползата от геотуризма те поемат отговорност за домакинстовото ( стюардшип) на дестинацията.
Геотуризмът поддържа цялостта на мястото. Пътешествениците търсят дейност, които наблягат на характера на местността. В замяна местните, които получават икономически ползи, оценяват и пазят ценноста на тези
имоти.
Геотуризмът значи прекрасно пътешествие. Ентусиазирани пътници се завръщат в нови познания. Историите им подтикват приятели и познати да изпитат същото, което води до непрекъсващ бизнес за дестинацията.

Стратегията на геотуризма

Целта е да вземе максимална изгода от дестинацията и същевременно да подсигури защитата на тази дестинация.

Малки и средни предприятия (МСП)

Политиката по отношение на малките и средни предприятия заема все по- централно място в цялостната политика на Европейския съюз към промишлеността и предприятията изобщо.
На национално ниво растежът на българските предприятия продължава и през последната година, а перспективите могат да бъдат оценени като благоприятни. В България ще има необходимост от развитие на нови предприятия и за тази цел в близко бъдеще ще бъдат важни както впрягането на предприемаческия потенциал на населението, така и създаването на подходящи условия за привличане на нова работна сила извън границите на България – с надежда това да бъдат наши сънародници, живеещи извън България.
В новата Стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия за периода 2007-2013 г. е предвидено да се повиши икономическият потенциал на българските фирми. Това трябва да стане преди всичко чрез нарастване на иновативния капацитет и конкурентоспособността на МСП на основата на ефективна защита на интелектуалната собственост, развитие на клъстери, подобряване на достъпа до европейския и международните пазари, по –добра информативност на МСП.
През последните години ролята на малките и средните предприятия в българската икономика продължава да нараства. Доказателство за това е характеристиката на сектора на основата на множество показатели.
Отрасловите структури на броя на предприятията за всяка една от размерните групи се променят относително бавно във времето. Същевременно те значително се различават помежду си и потвърждават връзката между размера и естеството на производствените процеси. Най-предпочитаният отраслов сектор за микропредприятията продължава да е ‘Търговия, лични вещи, стоки за дома’. В периода 2001-2006 г. обаче делът им в сектора намалява за сметка увеличаване дела на микропредприятията, които се насочват към секторите ‘Строителство’ и ‘Операции с недвижими имоти и бизнес услуги’.
От 2001 насам делът на предприятията в другите сектори намалява за сметка нарастване на дела им най-вече в секторите ‘Хотели и ресторанти’ и ‘Строителство’. Строителството е единствения сектор, където в периода 2001-2006 г. и за трите размерни групи има нарастване на дела на предприятията от съответната група, т.е. неговата привлекателност расте и в трите грипи предприятия.
Разпределението на броя на предприятия в размерните групи по райони за планиране са почти идентични. Най-малко предпочитан за предприятията от всяка размерна група е Северозападният район – там се намират едва по около 4 на сто от предприятията от всяка размерна група. Обратно, с близко и над 30 на сто от предприятията, Югозападният район е трйно най-предпочитан.
Все още по-голямата част от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се насочва към големите предприятия. Неравномерните потоци на ПЧИ през 2004-2005 г. водят да увеличаване дела на ПЧИв микропредприятията. Интересен е фактът, че чуждестранните инвеститори предпочитат за свои партньори микропредприятията пред малките фирми.
Малките и средните предприятия са основния двигател за увеличаване заетостта, особено в такива сектори като туризъм, транспорт, стрителство, комуникации.

Множество програми на Европейския съюз подкрепят развитието на МСП. Основният инструмент са европейските фондовре. Селскостопанският фонд за развитие на селските райони също предвижда 10 мил. евро да бъдат отделени за създаване на неселскостопански предприятия в тези области. Седмата рамкова програма за изследвания и технологично развитие включва различни инициативи в подкрепа на МСП. Програмата за конкурентоспособност и иновации с бюджет 3.6 млрд. евро осигурява по- добър достъп на МСП до иновации, предприемачество.